"Не съм избягал" или ЗАЩО да останем в България!?

Няма, няма да вървя с наведена глава,
ще намеря смисал да остана,
Няма, няма да вървя с наведена глава,
нали сам тук - не сам избягал...

Днес случайно попаднах на емблематичното парче на Камен Воденичаров от преди години "Не съм избягал" и се замислих, че за толкова години НИЩО не се е променило. Хората пак мечтаят за други страни, пак искат да избягат. Прехода е бил безсмислен. Българите отново не се чувстват добре в собствената си родина. За това може да благодарим на прекрасните ни политици, които откраднаха всичко, което можеше да се открадне през тези 23 години. Все пак, не съм сигурна, че изхода е бягството. Левски и Ботев са могли да избягат, но не са го направили. Те са се борили за родината си и са умрели за нея. От нас не се иска да си даваме живота си за България, а просто да останем тук. Толкова ли е трудно?!

Хората си мислят, че заминат ли, ще си оправят живота. Като стъпят в чужбина всичко ще е цветя и рози. Но не е така! Там пак ще се мъчат, пак ще живеят бедно. Още повече, че там винаги ще са чужди. Българите, които са били приети като равноправни в чужбина са ужасно малко. Също и тези, които са успели, а не са мили чинии цял живот. Никой не осъзнава, че ако човек е кадърен, шанса да успее в България е много по - голям от този да успее в друга страна. Не случайно у нас има една поговорка "Камъка си тежи на мястото".

Признавам, аз никога не съм била лишена от нищо. Имам едно прекрасно семейство и не съм видяла най - лошата страна от живота. Сигурно това ме прави, не много обективен човек, но това не означава, че нямам мнение и избор. А аз избирам да остана в България. Да се боря в собствената си страна.

НЕКА БЪДЕМ ЛЪВОВЕ, А НЕ МИШКИ!!!

Всички обичаме да говорим, колко е лошо положението в което живеем, как ни крадат и лъжат, без да осъзнаваме, че промяната трябва да започне именно от нас. Ние обаче обичаме да очакваме друг да ни оправя -Европейският съюз, Америка и т.н. Защото така е по - лесно. Защото като нещо не се получи, имаме кой да обвиняваме, без да поемаме каквато и да е  било отговорност. Затова на всички избори си избираме някой МЕСИЯ. Да дойде един силен човек и като с магия да оправи положението ни, докато ние седим по кръчмите, пием и бистрим политиката. Всеки има мнение как трябва да се управлява държавата, но никой не иска да поеме отговорността.
После си казваме "И ТИЯ СА БОКЛУЦИ", избираме следващите боклуци и кръга се затваря. Не се замисляме, че именно ние ги избираме тези хора и можем да се сърдим само и единствено на себе си. И винаги бягаме: от отговорността, от борбата, накрая и от страната. Защото това е по - лесното решение. Вместо да останем и да променим нещата.
Най - тъжното е, че изпращаме умните и кадърните млади хора навън. Те дават способностите си на друга държава и оставяме тука идиотите, които след това слагаме да ни управляват. Докато нещата продължават така, тази страна няма бъдеще!!!

Нека се замислим и за друго. Ако избягаме, ще спрем ли да бъдем българи?! Колкото и да ни се иска - няма!!! Ние винаги ще си останем такива каквито сме и да не искаме, родината ще ни зове. Ще се чувстваме на чуждо, непознато, но ще игнорираме тези неща, в името на успеха.

Българите могат да избягат от България, но България никога няма да избяга от българите.

Родени сме тука, израснали сме тука и когато осъзнаем това и го приемем ще сме по - щастливи. По - добре да се гордеем от миналото и да се опитаме да променим бъдещето, отколкото по цял да обиждаме родината.

АЗ ИЗБИРАМ ДА ОСТАНА И ДА СЕ БОРЯ!

А ВИЕ КАКВО ИЗБИРАТЕ?!

                               
                                  

ГЕРГАНА НИКОЛОВА