Вяра в мечтите?!

 

От няколко дни се замислих за мечтите и сбъдването им. Всички сме чували максимата, че вярваш ли силно в нещо, то ще се случи. На колко от нас обаче се е случвало?! Не е нещо често срещано, колкото и да ни се иска. Но без мечти сме свършени, макар да знаем, че по-голямата част от тях никога няма да се сбъднат. Мечтанието им и борбата за тяхното сбъдване са нашият живот. Ударите обаче са постоянни и всеки ден се случва, нещо или някой да ни покаже, че сме глупци да вярваме в желанията си. Но как да спрем?! От друга страна се изреждат философи да обясняват, че трябва всяка мечта да се следва. А дали е толкова лесно?!

Това, което желаем и изборите, които правим за да го постигнем дава посоката на живота ни. Без всичко това просто съществуваме. Аз, да си призная много мечтая. Някои от нещата могат да се случат, а за други дори и аз знам, че са невъзможни. Въпреки това не спирам. Защото никой не може да каже, дали нещо е възможно или не. Защото чара на живота е, че във всеки момент всичко може да се случи. Не говоря за невъзможни неща от физична гледна точка, а за неща за които самите ние слагаме етикета НЕВЪЗМОЖНИ. Защо да са такива?! Защото ни е страх да повярваме дори за миг, за да не останем излъгани. По-сигурно е да си втълпиш, че нещо не може да стане и да се накараш да повярваш в това, отколкото да помислиш че е възможно и да останеш излъган и наранен. Това е някаква бариера, която си слагаме, за да се предпазим. Но така много често осакатяваме собствените си мечти. Дори да се сбъднат, търсим уловката и не можем да го проумеем, само защото сме си втълпили, че такова нещо на МЕН не може да се случи. Хубавите неща обаче се случват на всички, по всяко време и трябва да повярваме, че ние също можем да сме щастливи.

Съвсем скоро, видях една малка моя мечта в по-реална среда. Видях я сякаш възможна, но продължава да ми се струва лъжа. Просто не мога да наложа на обременения ми от лични забрани мозък, факта че нещо хубаво може и да ми се случи.И въпреки, че сега пиша тези думи аз продължавам да не го вярвам.

Както казва един герой от популярен български сериал – „Всичко, което искаш може да се случи, но то обикновено не се случва” и аз се придържам точно към тази максима. Толкова пъти в миналото съм вярвала и съм останала разочарована, че просто не знам как СЕГА да повярвам. С какво това СЕГА е по – различно от ПРЕДИ? Нямам отговор на въпроса, но невидимата бариера вече е пусната и надеждата е трудно постижима. Това е просто пример, но се случва всеки ден на милиони хора и няма измъкване от порочният вътрешен кръг. Колкото повече не мислим, че мечтите ни могат да се сбъднат, толкова повече те няма как да се случат. Но повярваме ли за миг, се случва да бъдем наранени. Това е спирала, която се поправя само с оптимизъм и вяра и то такава, без условности. Просто вяра. Тя ни поддържа живи и ни дава зрънцето надежда, че може и на нас съдбата да се усмихне. Просто не бива да се предаваме. Ако го направим това е по-страшно от поражението. Защото загуби ли човек вяра в мечтите и желанията си, губи себе си и шанса някога да бъде щастлив.

 

 

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”

 

„Разликата между цел и мечта е крайният срок”