Колко му трябва на човек?! Една сродна душа в нощта!

 

 

Всеки си е писал с приятели в малките часове на нощта. Всеки се е смял с тези приятели. Повечето хора обсъждат в такива моменти, много и различни теми. Коли, жени, мъже. Хора всякакви, теми различни. Колко са обаче нощите, които пречистват душите и сърцата ни? В последният месец аз преживях безброй подобни нощи. Странно е как, нещо малко, може да ни открие ново лице на стар приятел. Нещо незначително, може да превърне приятел в нещо повече, в сродна душа. Избягвам да пиша за лични неща в блога, но сега ще наруша това мое неписано правилно. Макар и да не мога да нижа думите, както този мой приятел, аз ще направя опита да опиша какво чувства сърцето ми. Посвещавам тази статия на Мирослава Атмаджова, момиче с душа, дълбока като очите на Тициано Феро.  Споменаването на последното име, не е нещо случайно. Това име и този човек, ми дадоха шанс да преоткрия един приятел. Защото нощите в търсене на поредната хубава снимка или прекрасен клип, ми дадоха много повече от видимото. Показаха ми, дълбочината на една душа.

 

Исках да напиша специална статия за Тициано. От дни търся точните думи, но какво е темата Тициано без човека, който ми показа него и музиката му. Никога не знаеш, как една песен може да промени не само деня ти, но и мисленето ти. Как едни очи могат да ти отворят много нови светове. Но това няма как да стане, ако не се намери някой, който да ти я покажа тази песен. И по – важното, който да извърви с теб пътя към промяната.

 

Всяко нещо си има своя смисъл, всяка среща може да промени живота ни. Едно съобщение в VBOX може да те дари с един прекрасен човек. Кой би помислил, че в такова смахнато място като Интернет, може да намериш приятел, който да мисли на твоята чистота?! Кой би помислил, че когато те делят 100 км., ежедневно с някой, все пак може да го чувстваш постоянно до себе си?! Тези парадокси са магията на живота! Аз се радвам, че намерих моята сродна душа, макар и в лицето не на любов, а на приятелство. Не знам, дали тези чувства са взаимни, но знам , че имам един страхотен човек до себе си. С когото мога да минавам от сериозни и сантиментални теми до пълна простотия със скоростта на светлината. С когото мога да се смея с глас, а след 15 минути да плача със същата сила. С когото мога да слушам една песен пак и пак, да коментирам едни и същи неща, а да не ми омръзва. Аз се гордея, че намерих такъв приятел.

А вие успяхте ли?!