Тициано Феро и неговата "музика за душата"!

Писала съм статии за много неща. Някои от тях са ме вълнували много, други по – малко, но всички са запалили някакъв интерес у мен. Някак е странно обаче, че близо 3 месеца аз не мога да напиша нещо за човека, който ме развълнува най – силно. Опитах се няколко пъти, но тогава говореше повече емоцията  и думите изглеждаха разбъркано неясни. Сега когато нещата малко се уталожиха и не съм вече така тотално изтрещяла по темата (надявам се), аз реших че вече е редно да се изкажа по въпроса. Приятели ми в Facebook сигурно вече тотално им е писнало от моите включвания с  песни и друго творчество Тицианo. Разбирам ги, това моето вече не се издържа! :D Искам обаче да се оправдая, доколкото е възможно.

Как започна всичко?! Една прекрасна песен, изпратена от скъп приятел в една обикновена вечер. Иии стана страшно. :D

Познато ми беше само името на Тициано Феро. Някъде там в детските ми спомени дори се спотайваше и сладката песничка Perdono изпята от него. И тук информацията ми се удряше в стена.
Признавам си, имам навика да се паля по различни индивиди, основно от мъжки пол. Такова палене обаче, като това, не е било. Последва една дълга поредица от клипове, интервюта, снимки (аххх колко снимки). Всички съставки за една добре забъркана истерия. Ако Тициано беше само красив певец с хубави песни, щеше да е хубаво. Сигурно и щеше да ми е минало 100 пъти до сега. Той обаче се оказа нещо още по – интересно. Неразбран поет, дълбаещ в човешките чувства. Въпреки славата, въпреки парите, той е самотник и не се страхува да го признае. Тъжен, вечно търсещ и не намиращ хора, които да приличат на него и да го обичат.
Не е достатъчно само да слушаш песните му, трябва да навлезеш дълбоко в смисъла им. Затова и някои от тях не се харесват веднага, не и преди да бъдат осмислени и усетени. Не знам, колко хора ще разберат думите ми. Сигурно няма да са много. Ако успея да накарам поне един човек да си отвори сетивата за музиката му, ще съм доволна. Защото Тициано се слуша със сърцето, а не с ушите.

 

Няма да навлизам в подробности за сексуалната му ориентация или мислите за самоубийство, които е имал. Те не са важно или поне, не вече. Мъчно ми е, че в България има толкова малко фенове. Иска ми се, повече хора да изключат Азис и да чуят една красива дълбока музика със смисъл и послания. Но искам много, знам. Аз за себе си, се радвам се го открих и ще продължавам да се наслаждавам на творчеството му. Опитайте и вие! Не боли, най - много да ви обогати.

 

Гергана Николова