ЗАВРЪЩАНЕ...

Минаха години откакто Малкият принц се върна на своята планета, при своите роза и овца. Дали овцата му изяде розата, така и не разбрахме. А има ли значение?! Важни са уроците, които той научи по време на своето пътуване. Те го направиха много по-мъдър и зрял. Всяка една поука от срещите с различните му приятели, остани следа в душата му. Той вече не питаше толкова. Той знаеше.

През тези години и съдбата на Земята все повече се променяше. Красотата й беше започнала да се губи. За това бяха виновни хората. От една страна те вредяха със своята дейност, а от друга катрана в душите им ги унищожаваше. Затова Вселената създаде хора, които бяха от ново поколение. Те се раждаха вече с мъдрост, много по-голяма от тази, която имаха възрастните хора. Те притежаваха знания и светлина, за да спасят тази планета от унищожение.

Малкият принц виждаше случващото се на Земята, от своята звезда. Душата го болеше да вижда, как тази красива планета изгниваше от дейността и тежестта на жителите й. Но появата на новата раса хора го изненада и заинтригува. Всяко следващо поколение имаше все повече способности от предишното. Така един ден се роди момиченце на име Валъри. Тя можеше да говори по телепатичен път със същества от други планети. Така тя се свърза с Малкият принц и му разказа историята си. Те станаха приятели и дълго си говореха. Един ден Малкият принц реши да посети Земята и да се опита да помогне. Срещата между Валъри и него била емоционална и наситена с прекрасни преживявания:

Валъри:

-         Защо дойде отново тук? Ние сме умираща планета.

Малкият принц:

-    Искам да ви помогна. В машината си нося вода и въздух. Толкова е много, че ще има за всички.

Валъри:

-   Ние нямаме нужда от вода и въздух...имаме нужда от светлина. От светлина за душите на хората, за да видят колко са затънали във вещи и са забравили да обичат.

Малкия принц:

-        На много места съм бил в  тази Вселена. Такива същества като хората няма никъде. Да имаш такива природни богатства, да имаш близки до теб, да имаш цветя и то много, а не само едно. Да имаш толкова много, а да си тъжен и лош. Не го разбирам. Как ще им помогнем?

Валъри:

-    Ще им помогнем като ги дарим с мъничко светлинка и любов. Тази светлина ще се разпростира от човек на човек. Когато един я получи, той ще я даде на двама или трима. Те ще я дадат на още двама или трима. И така светлината ще се увеличава докато завладее цялата земя и болката и тъгата изчезне.

Малкият принц:

-    Знаеш ли, че ти си като един мой познат фенерджия. Но вместо да палиш и да гасиш фенери, ти просто запалваш светлинки в душите на хората. И те ще се умножат и ще станат едно голямо слънце, което ще засвети повече от хиляди звезди и ще е по-красиво дори от моята.

Автор: Гергана Николова (по мотиви от книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“)

ПИСМО ДО МАЛКИЯ ПРИНЦ

Здравей. Не сме се виждали отдавна.

Единствено звездите пазят твоя смях.

Надявам се, че си добре. Не си пораснал.

И още имаш роза. И овца.

А ние тук броим вместо звезди – монети.

Картографираме си плитките души.

Фенерите угаснаха. Не светят.

А пък Земята ... бавно се върти.

И залезите идват много рядко.

А хората са тъжни същества.

Но всеки си е крал /поне за кратко/

във царството на свойта самота.

Не пляскаме с ръце от възхищение.

Горчилка пием... Може би от срам...

Едно голямо земно затъмнение

се вижда сигурно от твоята звезда.

Сърцата ни са слепи. Много слепи.

 /Защо тогава имаме очи?

Щом няма как да видим със сърцето си

същественото...И така...Мълчим.../

Опитомяваме си чувства. Не лисици.

Цветът на житото остава неразбран.

Понякога дочувам сред звездите

камбанките на звънкия ти смях.

АВТОР: Caribiana

ОТГОВОР ОТ МАЛКИЯ ПРИНЦ

Добре съм аз,

За мене не мисли ти.

Живея си, във чудна свобода.

Но Земята, тя ми е в сърцето

И явява се понякога в съня.

Да дойда тук, мечтая от години.

Да видя пак приятели, живот.

Но нещо все ме спираше, Кажи ми?

Ти ли беше моят вътрешен робот.

И Земята толкоз хубава е сякаш.

Време не е минало дори.

А пък хората са все по-мрачни.

И злобата в душата им кънти.

А ти си толкоз мъничка и нежна.

Но мъдростта голяма, виждам аз във теб.

Напред със хората в едно ще тръгнеш.

И светлинка ще озари сърцата им, навред.

АВТОР: ГЕРГАНА НИКОЛОВА