Волейболно лято 2012 г. - Много надежди и малко тъга!

Болка! Разплакани млади, талантливи момчета и едно голямо разочарование в очите на капитана, завършил с неуспех последния си мач. Това беше картинката след мача за бронзовите метали, където загубихме  от  Италия. Какво не ни достигна? Със сигурност, това не беше физически сили или технически знания. Психиката, отново се оказа, слабото ни място.

Тези момчета не успяха, да понесат голямата отговорност паднала на плещите им. Повечето, до скоро бяха деца, а сега играят за бронзови медали на Олимпиада. Това е повече от колкото са мечтали. Истината е, че се получи пренавиване.  Сами видяхме, че когато очаквания нямаше, те играеха спокойно и побеждаваха. С успехите дойдоха и надеждите и напрежението стана огромно. Трябва обаче, да бъдем много доволни от постигнатото. Въпреки всичко, момчетата се бореха да самия край. Отбора тръгна с надеждата да стане поне 5-ти, а отиде на полуфинал. Когато обаче медала е толкова близо, разочарование е голямо. Те искаха да се завърнат като герои с бронз, но не осъзнават, че вече са такива, дори и без ценния метал. А сълзите в очите им, показват само, колко голямо е било желанието.

Нека обаче се върнем на скандалите, почернили това волейболно лято. Имам свое мнение по въпроса, различаващо се от това на повечето фенове. За мен Радостин Стойчев има по – голямата вина за стеклите се събития. Не оправдавам федерацията. Уволнението на Радостин в най – важният период за българският волейбол, беше огромен гаф. Друг е въпроса, защо в онзи „скандален” мач с Германия, ние не победихме? Защо Матей беше изваден в най – важният момент от мача, без видима причина? На тези въпроси може да отговори само г-н Стойчев. За мен има някои подозрителни моменти в тези решения, но не искам да обвинявам никой, без доказателства.

Най – малкото това бяха поредица грешки, които Стойчев трябваше да си признае, а той не го направи. Въпреки това, аз го подкрепих и вярвах в правотата му. Все пак много неща около милата ни федерация не са чисти. Това обаче, което не успях да приема, е оттеглянето му, след втората олимпийска квалификация. Остави отбора в най – важният момент. А точно тогава те имаха най – голяма нужда от спокойствие. Напускането на Матей и Андрей усложни нещата още повече. В този момент Олимпиадата изглеждаше голям провал. Защо им трябваше на Радо и Матей да правят революциите си точно тогава? Не можеше ли това да се случи след Олимпиадата? Явно за тях има по – важни неща от успеха ни. Не успяха да направят личен компромис в името на България. Едно време Левски и Ботев са умирали за страната си, а от Матей се искаше просто да играе за нея. Той обаче реши да сложи джапанките. Затова разочарованието ми е голямо. Друга болка е напускането на титулярният ни разпределител Андрей Жеков. В този случай, мога само да гадая за причината и е много вероятно да сгреша. Жеков никога не е имал особено силен характер и този път не издържа, но причината не ми е ясна. Това обаче даде шанс за развитие на Георги Братоев, който показа по – голям талант и възможности от Андрей. Така че, всяко зло за добро. Липсата на Матей, даде шанс на Тодор Алексиев да блесне. Тодор Скримов също получи възможност и се справи блестящо, като беше обявен за откритието на Олимпиадата.

Искам да кажа и няколко думи за КАПИТАНА Владимир Николов. Много обиди понесе  той след скандалите, само заради това, че изказа личното си мнение, по въпроса. Беше обявен за интригант и мръсник, а се опита просто беше честен. Феновете толкова много са издигнали в КУЛТ Радостин Стойчев, че всеки изказал мнение против него бива оплют. Сякаш забравиха всичко постигнато от Владо през годините и това, че той за разлика от други всенародни любимци, не остави отбора преди Олимпиадата. Хубавото, бързо се забравя и хората са неблагодарни. Както каза една приятелка „България не заслужава отбора си”. Един ден може да те обичат, а в другия да бъдеш сразен със земята. Срам и позор!!! Аз искам да изкажа огромната си благодарност към Владо Николов, за всичко което е направил за отбора и България и да изразя съжаление, че в последният си мач, не се окичи с бронз.  Тъжно е, такива спортисти да завършват с толкова болка, кариерите си. Така беше и с големият Пламен Константинов, така е и с Владо.

ОБИЧАМЕ ТЕ КАПИТАНЕ!!!

По темата, дали Матей трябва да се връща в отбора, не знам какво да кажа. Не отричам, че е много полезен и страшно добър играч, но не съм сигурна, колко би помогнал от тук нататък. Само би разбил, един вече изграден отбор. Затова ако се връща, според мен, това трябва да стане в началото на олимпийският цикъл. После вече няма да ни е нужен.

Благодарна съм и на Найден Нейденов и Камило Плачи, за страхотната работа, която свършиха. Те събраха един разцепен, отбор и го вкараха в 4-ката на света. Историята помни успехите. След години като се погледне назад, под името на Радостин Стойчев, ще пише едно 5-т, едно 6-то място (на лигата 2011 г. и на европейското 2011г.) и един разбит отбор. Срещу това на Найден ще пиши две 4-ти места (лигата 2012 г. и Олимпиадата) и един задружен отбор, създаден за 2 месеца. Това са фактите, пред които всеки трябва да замълчи.  Найден може да не е перфектен тактик, но е страхотен мотиватор и това се видя ясно. Защото волейбола не е само тактика и сила, той е отборна игра и дух. За другата част си имаме Камило, който е брилянтен. Те двамата, са един страхотен тандем. Феновете трябва да престанат да казват, кой трябва да бъде треньор и просто да подкрепят отбора, при всички обстоятелства.

Имам големи надежди за светлото  бъдеще. За няколко месеца, се извърши една рязка смяна на поколението. От опитен, отбора стана страшно млад и още толкова перспективен. Искам да вярвам, че успехите и медалите ни очакват, въпреки множеството пропилени възможности през последните години. Искам също да вярвам, че последните останали от старото поколение Теди Салпаров и Тошко Алексиев, ще приключат кариерите си по друг начин, окичени с медали, по възможност златни. 

Лято 2012 г. беше много емоционално за българският волейбол. Началото беше тъжно, но края си струваше. Мачовете с Полша, Италия (първия) и Германия ще останат в сърцето ми, като моменти донесли много щастие и красота. Благодаря ви, за това!

Завършвам с едно клипче, направено от мен, след невероятната победа над Германия.

ГЕРГАНА НИКОЛОВА