Да играеш на инат!

Какво значи да си българин?! Да обичаш родината си, дори когато нямаш ток или топла вода през август?! Да милееш за родното, дори когато те засичат на светофара или ти хвърлят торбичка с боклук върху главата?! Тогава е трудно, но нямаш избор, защото съдбата ти е такава. По - добре е да се гордеем, отколкото да мразим себе си и същността си. Има моменти обаче, когато няма по - прекрасно нещо от България. Моменти в които, благодарим на Господ, че сме родени тук. Сега е един такъв момент. Днес на 6 август 2012 г. се чувствам повече българка, отколкото в други 364 дни в годината. Когато един малък, млад отбор по волейбол отива на Олимпиада и размазва фаворитите Полша и Италия, тогава думите са излишни. Красотата е във всяка точка, във всяка блокада и във всеки ас. Това е истината! 

Тези момчета преживяха страшно много за 4 месеца. Лошите неща бяха толкова много, но идва време на разплата. Всяко нещо си идва на мястото.

Исках още от началото на скандала, да напише моето мнение по въпроса. Сигурно и това ще стане, на свежа глава след Мисия Лондон, но сега не ми се говори за скандали. Не ме интересуват Радостин Стойчев или Данчо Лазаров. Имената, които искам да чувам са Георги Братоев, Цветан Соколов, Тодор Скримов, Тодор Алексиев, Николай Николов,  Виктор Йосифов, Теодор Салпаров, Теодор Тодоров и Добромир Димитров. Разбира се, не пренебрегвам и Владо Николов, за който много съжалявам, че не играе. Важно е обаче, кой е във форма, а Цецо Соколов показа супер качествена игра в последните няколко мача.

Това са хората, които заслужават похвали и не бива труда им да бъде пренебрегван. Всяка точка си е тяхна и изстрадана с лични жертви. Сигурно Владо иска да играе повече на последната си Олимпиада, или пък Тошко мечтае да е до детето си. Всеки жертва нещо за България и каузата. Други обаче не успяха да направят личен компромис и горчиво ще съжаляват за това.

Дори и само това да направим. Дори и да си тръгнем 5-ти или 4-ти от Лондон и без медал, отборът вече е пълен с герои. Много хора искаха България да е слаба и се радваха на отсъствието на Матей и Андрей или на психическата атака, на която бяха подложени другите момчета. Но тези хора вече осъзнават колко са сбъркали. Подценили са нас и отбора ни. Поляци и Италианци дълго ще помнят тази Олимпиада и урока, който им дадохме. Успех от тук нататък и нека това да е нашият миг!!!

БЪЛГАРСКИЯТ ОТБОР ПО ВОЛЕЙБОЛ Е ВЕЛИК, ЗАЩОТО Е ПЪЛЕН С ВЕЛИКИ ХОРА С ОГРОМНИ СЪРЦА. ПОКЛОН!!!

ГЕРГАНА НИКОЛОВА