Надеждата, която вреди!

 

 

Има схващания стари като света. Всички от малки знаем, кое е добро и кое лошо. И да не го знаем, научаваме се с времето да делим вредните от полезните неща и си избираме, по кой път да поемем. Всеки разбира примерно, че любовта е нещо хубаво, а омразата е лошо. Ако спрете човек на улицата и го попитате дали надеждата е нещо добро, той ще ви отговори положително, без дори да се замисли. Така е научен. Има и една сентенция „Надеждата умира последна”! Тя също звучи оптимистично. Но дали това е съвсем така?! Дали надеждата е нещо толкова добро, както ние си мислим?! Аз не смятам така. Имам си теория и сега ще се опитам да ви я обясня, като се надявам, че ще се съгласите с мен.

Представете си, че имате дадена цел. Била тя работа, любов или нещо друго. Искате нещо много силно. Ако го получите бързо и лесно, това е прекрасно. Но, често не става точно така. Желаете го, борите се, но нещо не се получава. Другият добър вариант е ясно и бързо да ви бъде показано, че това нещо не може да го имате. Ще се запитате, защо да е добро?! Хубавото на тази ситуация е, че въпреки разочарованието от несбъднатото желание, вие лесно приемате факта, че няма как да стане и продължавате напред към новите цели. Не е приятно, но е далеч по – простият изход. Има един трети вариант, който съдържа точно тази лукава надежда, за която ви говоря. Нещата не се получават както сте желали, но все пак остава сламка, за която да се хванете и да продължите да се борите. Това може да продължи страшно дълго време, особено когато става дума за любов. Може с години да се заблуждавате, че даден човек иска да е с вас, но просто сега не е момента, сега нещо ви пречи и т.н. И чакайки го, изпускате други хора покрай себе си, с който живота ще е по-лесен и по-красив. Много често човекът, който искате ви лъже по този начин. Дава ви поводи за радост, а после виждате, че всичко е въздух под налягане. И всеки път боли все повече и повече. Но продължавате да мислите, че ТОЗИ ПЪТ нещата ще се получат.

И така ден след ден, а времето си минава и вие се лутате между пълно щастие, продукт на поредната фалшива надежда, и огромна болка когато видим, че всичко е лъжа. Колкото повече продължава този период, толкова по трудно се излиза от порочния кръг. Някак свиквате и това ви става позната територия, била тя и болезнена. Страх ви е да се откажете, заблуждавайки се, че ако го направите може да пропуснем шанса си. А не осъзнавате, че шанс просто няма. Ако не е станало бързо или лесно, значи не е писано. Нещата с невъзможната любов от филмите, рядко се случва в реалния живот. Тоест случва се, но щастливия край е трудно постижим.

 

 

Колко по-лесно би било, ако още в началото всичко се изясни. Ако хората говорят повече един с друг. Но такива разговори са трудни за всеки. Никой не обича да казва  „Не те харесвам и не искам да съм с теб”. Мислите, че така ще нараните човека от другата страна. Не осъзнавате обаче, че така ще му помогнете повече. Него ще го заболи от тези думи, но ще приеме истината и ще продължи живота си, търсейки човек, който ще го харесва. Няма да си губи времето в безсмислени опити и болезнени надежди.

Затова трябва да опитвате. Когато искате нещо или някого, трябва от рано да покажете и кажете това съвсем ясно. Ако нещата се случат, това ще ускори процеса, ако пък не става, ще си спестите много загубено време и безсънни нощи в мислене.

Всичко това има едно просто обяснение. Хората имаме една абсолютна нужда – да сме щастливи. Около това се върти малко или много целият ни живот. И когато нещо или някой ни развълнува много, ние искаме да го имаме, за да бъдем щастливи. Човек не се отказва лесно от това желание и търси всякакви доказателства, че ще го получи. А когато няма такива, ние си ги измисляме и продължаваме да живеем в агония, вкопчили се в поредната несбъдната мечта или невъзможна любов. Но това ще ни донесе само болка и нито капчица щастие.

Разбира се, има и добра надежда. Тази, която не ни позволява да се предадем. Тази, която ни дава сили да станем след поредния удар от съдбата. Тази, която ни дава криле да сбъдваме мечтите си. Не трябва да бъркаме двата вида. Eдното е хубава и положителна надежда, другото е нейната отрицателна страна, а именно самозаблуждението.

 

  

А, дали е толкова хубаво, че „надеждата умира последна”!?