Път към ПРОМЯНА

 

       От много време не съм писала в блога си. Преживявам един период наситен с толкова емоции и преживявания, че повече попивам информация, отколкото да я предавам под формата на написани редове. Сега обаче усетих подтика да пиша и веднага му се отдадох. Създавам тази статия с ясното съзнание, че за много хора ще звучи странно, дори и леко откачено. „Какви ги дрънка това момиче“ ще си кажат. Но за мен  е важно това, което съм научила да бъде предадено макар и под тази кратка форма.
      Благодарна съм, че живота ме доведе до тук. Не мога да кажа, че пътят ми е бил много труден, нито че е и прекалено лесен. Но преди две години, нещо в мене се пречупи и аз реших да се променя. Знаех, че прекалено дълго съм живяла по начин, който не ми харесваше. Разбрах, че ако аз не се променя, няма да се промени и живота ми. И започнах този път. Няма да излъжа, ако кажа че не знаех на къде да тръгна и какво да предприема. Просто знаех, че искам нещо коренно да променя в себе си и в живота си. Осъзнах, че матрицата по която живея е сбъркана. Не е възможно хората да сa на тази земя, за да страдат. Не е възможно единствените ни цели да са училище, университет, работа (по възможност добре платена, но неангажираща), да се оженим, да имаме няколко деца, да се караме с брачния си партньор, но да оставаме с него. И го правим не защото сме щастливи, а защото това сме гледали и така са ни учили. После евентуално ако имаме късмет да се пенсионираме...и накрая да умрем. Мечтите да не ги гоним, защото не се сбъдват. Да не надскачаме себе си, защото ни мързи да се мръднем и така...да си вегетираме цял живот. Когато тръгнем да умираме да се замислим, „Какво ли направих в живота си“, но вече да е късно. НЕ!!! Аз не видях смисъл в този живот. Или в българската максима, че щастието струва скъпо и по-добре да не сме щастливи, защото после тъпкано ще ни се върне. О, УЖАС!!!
     Никога не съм ги разбирала тези неща и реших, че аз не искам да живея по сценарии, написан поколения преди мен. Искам да променя живота си. Искам да работя работата, която ме кара да се вълнувам всяка сутрин преди да тръгна за нея и да я върша с удоволствие. Искам да съм с човека, пред който да съм изцяло себе си и да съм спокойна. Но и с когото да ми е интересно. Искам да имам вълнуващ, интересен живот. Не искам да съжалявам за пропуснатите възможности, когато дойде мигът на смъртта. Искам да се гордея с живота си. ТУК СМЕ ДА ЖИВЕЕЕМ, НЕ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ!!!

 

       Сега ще кажете, че сигурно говоря празни приказки и не знам, как да го направя. Няма рецепта за щастие и промяна. Но има някои прости правила. Просто трябва да познаваш себе си, но истинската си същност, не измислената. Трябва да се доверяваш на интуицията, трябва да обичаш себе си, трябва да следващ мечтите си. Клишета, които всеки казва ежедневно, но повечето хора дори не се опитват да следват. Започнеш ли обаче, всичко се променя. Дълго време пътя е труден, защото ние чупим матрицата, в която сме живели. Но след време виждаш как нещата започват да се променят бавно, но сигурно. Когато спреш да се самосъжаляваш и започнеш да действаш, всичко става различно. Не веднага, но се случва.
     Аз избрах духовния път. Не следвам нито определена доктрина, нито определени правила. Следвам само своето желание да намеря истината за себе си. И я намирам. Стъпка по стъпка. С различни книги и с хората, с които живота почна да ме среща. Те започнаха да идват малко по малко и да съставят пъзела на моя живот, парче по парче. Може би в момента не съм изпълнила всичките си цели, може и да изглежда че нищо не съм направила. Но аз знам, че съм различна. Всеки ден се уча да гледам на живота по различен начин. Да не се ядосвам на глупости, да се радвам на слънцето, на красивите цвета или на разговор с приятел. Уча се да следвам собствения си зов на сърцето, въпреки че това на много хора не се харесва. Не се случва лесно, нито бързо. Но тухла по тухла, промяната започва да се вижда. Усещането, че си на прав път е едно от най-големите удоволствия на този свят. Усещането, че си на СВОЯ път е нещо невероятно. Често ни се случва да играем чужд живот или да се водим по чужди правила. И нагаждайки се, в един момент усещаме че нищо не ни радва. Защото не живеем собствения си живот. Защото не срещаме нашите хора. 

 

 

     Аз започнах да ги срещам. Хората, които виждат света по моя начин. Хората, които също мечтаят и не се отказват. Започнах да ги виждам и това ме вдъхновява да не спирам. Защото знам, че пътя към промяна е тежък и бавен, но води до истинското щастие и наслада. Живота не е създаден да сме нещастни, а да сме щастливи. Но щастието не е в новата кола, новия телефон или милиони в сметката. Щастието е в правилния път към себе си. В изпълняване на нещата, които радват сърцето. В общуването между хората. Щастието може да е тук още сега, ако изберем да сме щастливи. Да...щастието е избор. Щастието е и пътя към целта, която сме си поставили. То идва с радостите, но носи и отговорност за себе си. Не да обвиняваме другите, не да се хващаме за другите, а да се погрижим за себе си. И едновременно с това да помогнем и на другите...

 

    Това накратко е смисъла на моя ПЪТ КЪМ ПРОМЯНА. Тя, промяната трябва да дойде бавно, но истински. Краткосрочните промени, действат само козметично. Не носят истинското удовлетворение. Затова този път е бавен. Трябва да интегрираме промяната всеки ден и всяка секунда. Без да забравяме все пак себе си. Не е нужно да правим неща, които не усещаме и не са част от нас и живота ни. Не е нужно да разрушим живота си, за да го построим наново. Просто трябва бавно и постепенно да променим възгледите си към живот. Това е всичко.
     Най-вече не трябва да спираме да мечтаем. В мечтите се крие бъдещето ни, само ако положим  усилие. Ако се откажем от мечтите си, значи приемаме бъдеще в нещастие и играене по чужди правила и норми. Така ще се изгубим изцяло.
    Ще ви споделя нещо, дълго време аз не се харесвах. Исках да се впиша в различни групи и да съм като тях. Исках да се слея с обществото, защото ако не го направиш, обществото те отхвърля. Исках да съм като всички и мразех своята различност и особеност. Не вървейки по моя път на промяна разбрах нещо много важно...прекрасно е да си различен. Всички сме различни, но някак искаме да влезем в готови калъпи и смачкваме различностите си. Аз съм дива, много луда и нестандартна. Аз искам да уча езици, които не са модерни или полезни. Аз искам едновременно да правя изкуство, но и да замина за година в Италия, за да уча италиански и да ям италианска храна. Аз искам да пътувам, но и да преподавам. Аз искам толкова много неща, че сърцето не може да ми ги побере. И нито едно от тези неща, не изглежда разумно и приемливо. Аз искам да се обличам шарено и без грам стил, аз искам за сменям прическата си през месец, аз искам татуировка, аз искам да медитирам сред природата. Всичко това го искам, но никога не смеех да си го призная. Защото исках да се впиша. А за обществото това изглежда, несериозно, неразумно, глупаво дори. Не ме интересува. Аз искам така. И като казвам АЗ нямам предвид егото си, а вътрешното ми аз. Защото егото иска да е прието и харесвано, а АЗ искам да съм дива и щастлива. Дори и на повечето хора това да не се хареса. Който ме обича, ще ме хареса такава. Не искам да отслабвам, за да влизам в рамки, не искам да уча английски, защото всеки трябва да го знае. Какво значи ТРЯБВА, аз не искам. Свободна съм! И съм Благодарна!!!

 

      Благодарна съм на всеки човек, който срещнах през тези години. Всеки ми даде помощ и ми показа отражение на мен. Благодарна съм на духовните си учители, които не са никак малко. Благодарна съм на приятелите, които изтърпяха тази промяна. Благодарна съм на семейството ми, че ме обичат и са ме възпитали такава. Може да изглеждах странна и неразбираема до сега, но това в момента е най-големия ми дар. Благодарна  съм на Господ, за качествата с които ме е дарил. Благодарна съм на себе си, че в трудностите не се отчаях и не спрях да се боря. Аз ще продължавам по този път, доколкото ми стигнат силите, или доколкото ми стигне живота (това май беше цитат от някъдe...не помня) и ще докажа на всички скептици, че това е истината. БЛАГОДАРЯ!!!

 

 

 

ГЕРГАНА НИКОЛОВА