„Защо „Шоуто на Слави“ ще остане в историята?!“

Не съм писала в този Блог от повече от 3 години. Сега реших да го направя в навечерието на последното предаване на „Шоуто на Слави“. Аз не съм журналист от национална медия или някоя от популярните блог-влогъри и сигурно моето мнение не е важно. Аз съм ЕДНА ОТ МНОГОТО, но това, което Слави и екипа му желаеха е да има свобода на словото и съзнанието.  И аз ще си изкажа мнението, независимо дали някой ще го интересува. Първо мислех да напиша просто един пост в Facebook, но после прецених, че е добре да направя една статия и да се върна към добрия стар ретро-блог. Знам, не е модерно, всичко в момента ядат жълта-лилава-бяла храна за 24 часа или се мажат с гримове от китайски сайтове. Пък аз съм решила да пиша в обикновен блог една нормална статия. Но аз съм ретро-мадама…знам го.

Нека се върнем на темата, за която всички говорят от 6 май, денят в който Слави обяви края на шоуто. Времето се изтърколи и 31 юли наближи, тоест денят е утре. Да си призная, не го гледах това предаване особено през последните години, просто нямах време. Друго си е обаче да знаеш, че то е там…и пуснеш ли БТВ в 22:30 ще видиш Слави да се кара на Краси, Годжи или Борис. Всичко това е станало такава основна част от живота ни, че някак не и обръщахме внимание. Трудът на 200 човека, беше ежедневие за нас. Можем да го гледаме, можем и да не го, но то си е там. Когато стане нещо важно в предаването, интернет гръмва. Независимо, че повече хора уж не го гледат. Само, че всички знаят какво се случва. Мразен, обичан, обиждан…Слави си е Слави. И е такъв през последните почти 28 години, независимо как се е казвало предаването, в което участва. Той разби очакванията и се превърна в 5-тата власт. В повечето случаи далеч по-влиятелна от 4-тата власт. Защото много хора не гледат новини, но слушат Слави и се влияят от него. Разочаровала съм се доста от неговите действия през последните години, но въпреки това съм го слушала с интерес, когато говори по важни теми. Слави си е влияние и винаги ще си остане.

Предаването много се промени от началото му. Вече ги няма вицовете на Слави или гостите с 20 минутни интервюта. Самия той вече трудно води интервю, повече прекъсва, отколкото изслушва.  Често е груб и саркастичен към гостите, смешките на актьорите са едни и същи, лафовете също…но въпреки това влиянието на предаването продължава да е силно. Самия факт, че след като се обявиха последните предавания не можеха да се намерят билети за шоуто, е показателен. А помните ли за колко време свършваха билетите за концертите – 9 минути?!

Много хора се зачудиха, как до сега не е спряно това предаване и изказаха мнение, че отдавна му е било времето. Фактите обаче са си факти. Това не е просто шоу, това е институция. И то истинска, а не като „Господари на ефира“, които им се искаше да са велики, но някак не са и си тръгнаха безславно, свалени от телевизията. Тук случая е различен. „Шоуто на Слави“ можеше да продължава да съществува спокойно. То си е като деня и нощта. Просто е част от живота ни. Имаше си нужния рейтинг и зрителски интерес, за да продължава да си го има по стария начин. Екипа обаче реши друго. Решиха да си тръгнат докато могат и може би, да започнат нещо ново и да рестартират системата. Защото само това което не се променя, умира…другото само се възражда в нещо различно. Аз съм сигурна, че това няма да е края на приказката, не за друго, а защото няма логика. Хората показаха, че им пука за този екип и той ще им се отблагодари. Както го направи с концертите и многото проекти, които започна и реализира. Краят просто е ново начало на нещо различно, по-живо и може би по-хубаво…

Аз няма да говоря надълго и нашироко колко важна част от моя живот е Слави и екипа му. Звучи смешно, но е така. Слушам музиката им от както се помня, вълнувам се от както се помня. Плакала съм, радвала съм се. Моето поколение, след години може да бъде наречено „Поколението на Слави“, защото сме били свидетели на всички борби за свобода на творчество, които са започвали този екип. Вдъхновявали сме се и сме повярвали, че дори в България, когато се трудиш и вярваш в нещо, всичко е възможно. Американската мечта по български.

Затова Слави е екипа му ще останат в историята, защото самите те я пишат…