"Хари Потър и Даровете на Смъртта Част 2" - краят на детството

Магията започна така!!!

Клиширано щеше да бъде, ако бях кръстила тази публикация "Краят на една ера". Не, че нямаше да е вярно. Обаче всички си озаглавяват така ревютата, а аз мразя да съм една от многото. Затова ще го напиша, както го чувствам.
Въпреки, че искам да избягам от думата ЕРА, тя е много правилна за случая. Най - общото и определение е - значим период от време. Такъв период е много важен и съкровен за всеки един човек. За мен това е детството. Но не мога, да погледна назад и да не видя "Хари Потър"в него. Тази книга не само е важна част от детските ми години, тя ще си остане такава и занапред. Ще се опитам да предам и на децата си тази магия, и се надявам, те да я почувстват както мен. Това бяха хубави 11 години, но всичко за съжаление си има край. Настъпи формалният край на "Хари Потър". Казвам формален, защото Хари и неговият свят, никога няма да напуснат моето сърце, и на много други като мен.

"Това беше краят на детството ми"- това си казах аз, след като последният филм от тази велика поредица, свърши. Макар, че съм на 21 години и много добре знам, че детските ми години, отдавна са преминали, сякаш чак сега го усетих истински. Защото "Хари Потър" е емблема на моето детство, и на други от моето поколение. Ние растяхме заедно с Хари, заедно с Даниел Радклиф и Ема Уотсън. Заедно с всички деца по света, отворили тази книга и потънали в магията.

Това беше книгата, която накара децата да четат, във време, когато това не беше модерно. Това беше книга, която разви детските фантазии, във време, в което всичко е наготово. Това беше велика книга и ще си остане такава (по - точно бяха велики 7 книги). За голямо мое съжаление, не мога да кажа същото и за филмите. Повечето на блестяха с особени качества, но важното е, че точно този филм, който беше най - важен, стана най - хубав. Присъединявам се към общото мнение, това беше достоен финал на една страхотна поредица.

Сега след като изгледах последното малко чудо свързано с Хари, ме завладяха едновременно два типа емоции - положителни и отрицателни. Щастието от този хубав филм е голямо, но едновременно с това, да видиш края на нещо, което е символ на цял период от живота ти, е меко казано тъжно. Вярно е, че краят на "Хари Потър" на практика настъпи след края на 7-та книга, но истинският край е сега. Защото, очакването, че все пак предстоят филми, не правеше края реален. Не знам, другите верни фенове как се чувстват, но аз лично бях емоционално изцедена след края на прожекцията. Но ще спра с емоциите, защото е крайно време е да кажа няколко думи и за самият филм.

"Хари Потър и Даровете на Смъртта Част 2" е 8 - мият филм от поредицата, но спокойно мога да кажа, че е най - добрият от нея. Изпълнен с всичко, което липсваше в другите части, той е това, което феновете очакваха. За разлика от първата част на "Даровете на смъртта", тука нямаше скучни сцени. Напротив, дори ми се искаше на някои моменти да отделят повече екранно време. Като пример мога да дам, сцените със смъртта на много любими герои. Тъгата беше сякаш претупана, но този недостатък не е толкова съществен. За сметка на това, екшъна и ефектите бяха много, и на ниво. Зрелището е огромно и препоръчвам на всички да го гледат на кино, заслужава си.

Това обаче, което наистина ме впечатли в този филм, беше пресъздаването на чисто емоционалните моменти.

Искам специално да спомена невероятната игра на Алан Рикман. Не, че в другите филми не беше добър, но сякаш точно в този, звездата му наистина засия. Емоциите на героят му бяха много точно пресъздадени. От един мразен и зъл герой, Снейп се превърна в един от най - обичаните. Съмнявам се, че друг по - добре би могъл да пресъздаде, този най - противоречив образ. Според мен, а и според много други, за тази си роля Алан Рикман заслужава Оскар. Както започнах с актьорите, не мога да не спомена и "великата троица" - Даниел Радклиф за пръв път е много добър, Рупърт Грийн е добър, както винаги, а Ема Уотсън е просто страхотна. Силно впечатление ми направиха още Хелена Бонам Картър, Ралф Файнс, Маги Смит и още много много други брилянтни артисти намерили своето място във филма.

Не мога да повярвам, че минаха 10 години, и колко много пораснаха актьори за това време. И не само те, ние "Хари Потър - Поколението" (както ни наричат) също пораснахме страшно много. Много се радвам, че съм от тези растели заедно с книгите. Защото, следващите поколение, дори и да четат и харесват историите на Хари, няма да усетят магията по същият начин. Филмите и книгите вече ще са им на готово, и всичко за тях ще свърши много бързо. Съвсем друго е да чакаш по две години за всяка книга. Филмите обаче, извършиха страшна метаморфоза, от първия от 2001 г. до последният от 2011 г. Първите два , детски по своему, бяха страшно добри. Третият, беше много странен и различен, но също много добър. По мое мнение следващите четири (4-ти, 5-ти , 6-ти и първата част на 7-ми) бяха по - слаби, за да се стигне до най - добрият, в самият край на поредицата. От детински филмчета, до доста кървав и епичен филм за възрастни. Какъв дълъг път, нали? И колко вълнуващ.

Въпреки това, което казах, за мен истинската магия си остана в книгите. Стила на Роулинг е неповторим и ни кара всеки път да молим за още. За съжаление повече няма да има, поне така твърди тя, но така е по - добре. Колкото и да ни е тъжно, трябва да признаем пред себе си, че едно продължение на историята, само може да я развали. Ще разбие цялата магия и ще я превърне в поредното средство за печелене на пари. Трябва да го преживеем липсата и да вървим напред, към нашите лични малки вълшебства. След години когато нашите деца отворят книгите, ще преживеем отново магията, чрез тях.

Ще спра до тук, защото много голяма стана публикацията. Ще кажа само, че обичам историята, ще ми липсва и се радвам, че израснах с магията на ХАРИ ПОТЪР.

ГЕРГАНА НИКОЛОВА