Българският волейболен отбор (Лято 2011г.) - От рая до ада и обратно

       Когато мислех, какво име ще подхожда на статията ми, направих малък мисловен разбор на световна лига през тази година. Не премина ли отбора през 9-те кръга на ада милионни пъти, и не се ли върна от там, също толкова много пъти?! Поражения и успехи ни съпътстваха през цялата лига. Не беше ли отбора ни "разпъван на кръст" и обожествяван от публика и медии?! Българските фенове са способни, както да хвалят силно, така и да критикуват още по - силно. Въпреки, че голяма заслуга за това имат и родните ни медии. Обаче въпреки всичко, момчетата ни се представиха достойно и завършиха на 5-то място във финалната фаза на лигата, оставяйки зад себе си грандове като Куба и Италия. Аз лично мисля, че това е добър успех. А вие как мислите?!
      Предполагам, че тези които ще се зачетат в тази публикация, ще се запитат, какво прави подобна спортна тема в моя кино/телевизионен/театрален блог. Причината е, че толкова много обичам момчетата ни, че не мога да пропусна да ги спомена.

     Не съм сигурна, колко от тези, които постоянно критикуват отбора осъзнават, че ние сме сред най - добрите в света. И това от държава, в която нищо не върви като хората. Погледнете само футбола, който ни е на ужасно ниво. Въпреки всичко и всички волейболът върви и в момента е най - успешния ни спорт. Това не е ли малка причина за гордост?! Или ние българите просто не можем да сме щастливи и да се радваме, трябва постоянно да търсим минусите и да принизяваме труда на тези момчета. Нали именно тук се е родил и развил като спортист, безспорният волейболен талант Матей Казийски. Именно тука в малка България, която една сега, през 2011 г. успя да се сдобие със зала на световно ниво. Материалната база ни е малка, населението ни е малко, а имаме толкова големи успехи. Това малко ли е?! Успяваме да се сравняваме и дори да побеждаваме страни като Русия и Бразилия, които са много по - големи от нас и влагат много повече в този спорт.

      Защо все другите трябва да признават нашите успехи, а ние трябва да ги подценяваме. Не искам никого да засегна, вярно е че страната ни има и една от най - сърцатите публики, но наред с това има и много хора, които сипят обиди и критики.

Вярно е, че сега не мачкаме, както когато Мартин Стоев беше треньор, но и сега си имаме своите успехи и таланти. Отбора ни е сравнително млад и тепърва се развива. И въпреки младата възраст на повечето волейболисти, и въпреки контузиите на ключови играчи и това, че треньора ни е от скоро, ние пак станахме 5-ти. Още малко ни трябва и ще станем велики, а това малко е напълно постижимо.

     Искам да кажа, че се гордея с представянето на момчетата ни, с това че въпреки злополучния мач с Аржентина, успяха да съберат сили и да размажат Италия. А проблемите ни срещу аржентинците не дойдоха, защото сме слаби и не можем да играем, а защото емоционално и физически не издържахме на напрежението. Всички, които следят като мен мачовете знаят, че ключов беше мача ни с Полша. Там въпреки старанието и борбата ни, загубихме. Малко не ни достигна, за да успеем. А когато, човек се бори, а не му достига малко шанс да победи, той губи мотивация. Точно това стана и срещу Аржентина. Не ги оправдавам, просто ги разбирам. В крайна сметка, си тръгваме от Полша като победители. А мисля, че това е най - важното в случая. Показахме на света, че 2-рия мач на финалите, не беше правило, а изключение. Показахме, че там ни е мястото. Сред най - добрите.

     Сега е време отбора ни да си почине. На трезва глава да си направи изводите. Да подобри качествата си, да изглади недостатъците, и на европейското първенство да покаже, че е велик отбор.

    Впуснах се в големи анализи, затова спирам. Искам накрая да благодаря поименно на момчетата, които вчера след мача с Италия, ме накараха да се разплача от гордост и да се радвам, че съм българка.

      На Андрей Жеков, че беше най -добрият разпределител, който може да имаме. И както казаха във форума на БГ МАМА - Да ни е жив и здрав Жеков, че е незаменим (цитирам по памет).

     На Матей Казийски, който въпреки болките се бори, и въпреки че събра много критики, в последният мач, показа защо е велик.

     На Николай Пенчев, който може и да е много млад и неопитен, успяваше в трудни моменти да замества дори и звезда като Матей.

     На Виктор Йосифов и Теодор Тодоров, че прославиха българският блок и направиха така, че всички да се страхуват от нашата стена. А и на Виктор, че не само се научи да прави сервиз, а дори стана един от най - добрите на този показател.

    На Христо Цветанов, затова, че в тежките моменти успяваше адекватно да влезе в игра и да покаже класата си.

    На Цветан Соколов, който достойно замести капитана ни Владимир Николов и показа, че е голям талант и може да е следващият Матей Казийски.

    На либерото Владислав Иванов, който може да не беше от ранга на Теодор Салпаров, но спаси много невъзможни топки и стоеше добре на терена. Той е млад, ще се научи.

    На Тодор Алексиев, който преглътна смазващите критики от миналата години и влезе гордо в игра. Справи се добре, въпреки че не е лесно да си най - мразеният играч в отбора.

   На братята Братоеви, които също правеха страхотни включвания. Надявам се Валентин Братоев бързо да се възстанови и отново да го видим да играе.

   На най - добрият капитан Владо Николов. Той показа, какво значи да си истински водач на отбора. Показа, че да си капитан не е просто дума, а отговорност. В мача с Италия той поведе отбора на борба, която спечелихме.

  На Радостин Стойчев искам също да благодаря, защото беше добър треньор. Знам, че с него победите тепърва започват. Доказал се е и го може.

    На тези, които стигнаха до това изречение, искам да кажа БЛАГОДАРЯ за това, че изчетоха дългите ми анализи. За пореден път ще кажа, че не ангажирам никого с моите разсъждения. Те са просто мнението на един обикновен зрител (в случай волейболен фен).

И последно успех на отбора на европейското първенство.

(един клип направен от мен миналата година, но все така актуален)

А ето и текста на химна на отбора ни!

ОТБОРЪТ БЪЛГАРСКИ – С ПОБЕДИ СЪРЦАТА НИ – В РЪЦЕ СА ВЗЕЛИ
И ХИМНА НИ ЗАПЯ СВЕТА
БЪЛГАРИЯ Е МАЛКА – НО ЕДНА

ПРИПЕВ: НЯМА ДА ИЗБИРАТЕ
КЪДЕ ДА ГИ ЗАБИВАТЕ
НАВЪН – И У ДОМА
ИГРАТА Е ЕДНА!
МАЧА – НАШ Е – НЯМА СПОР
БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ – НИЕ СМЕ ЕДИН ОТБОР!
НЯМА СИЛА ДА ГИ СПРЕ.
ТЕ СА НАШИТЕ БОГОВЕ!

ЩОМ ИГРАТА ЗАГРУБЕЕ ПУБЛИКАТА ВЯРНА ПЕЕ.
МОЩНА БЪЛГАРСКА ВЪЛНА
ВРЪЩА ТОПКАТА В ИГРА

ПРИПЕВ: НЯМА ДА ИЗБИРАТЕ
КЪДЕ ДА ГИ ЗАБИВАТЕ
НАВЪН – И У ДОМА
ИГРАТА Е ЕДНА!
МАЧА – НАШ Е – НЯМА СПОР
БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ – НИЕ СМЕ ЕДИН ОТБОР!
НЯМА СИЛА ДА ГИ СПРЕ.
ТЕ СА НАШИТЕ БОГОВЕ!


ОТНОВО ТОПКА СЕ ПОДАВА НА ОТБОРА В НУЖДА СЕ ПОМАГА
БЛОКАДА – ТОЧКА, СЕРВИС – ГЕЙМ
И ВСИЧКИ НА КРАКА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПЕЕМ!


ПРИПЕВ: НЯМА ДА ИЗБИРАТЕ
КЪДЕ ДА ГИ ЗАБИВАТЕ
НАВЪН – И У ДОМА
ИГРАТА Е ЕДНА!
МАЧА – НАШ Е – НЯМА СПОР
БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ – НИЕ СМЕ ЕДИН ОТБОР!
НЯМА СИЛА ДА ГИ СПРЕ.
ТЕ СА НАШИТЕ БОГОВЕ!

ГЕРГАНА НИКОЛОВА